Не виждам как Путин може да спечели тази война. Не и

Не виждам как Путин може да завоюва тази война. Не и против подобен интелигентен и съдбоносен съперник на бойното поле, не и против целия свят, в това число бизнеса. Дори да превземе и задържи някаква територия, той отново ще е губещ.

Украинската войска сподели висок военен дух и мотивация

Коментар на Евгений Дайнов:

Преди седмица си разреших да задам немислимия тогава въпрос:. В политиката, както споделяше Харолд Уилсън, една седмица е доста време. А войната, както помним от Клаузевиц, е продължение на политиката с други средства.

Тази седмица мина и сега задавам очевидния идващ въпрос: „ Ами в случай че Путин изгуби тази война? ”.

Както при първия ми въпрос, по този начин и при този, не мятам във въздуха инцидентни хрумвания. Появиха се условия, които вършат този въпрос обоснован и логически.

Преди няколко дни загатна, че от самото начало, надалеч преди войната да стартира, украинците са знаели какво и къде да чакат и са се подготвили, доколкото са могли. В първите два-три дни такава подготовка не беше изключително забележима. Но по-късно започнаха да се натрупат доказателства, най-вече косвени, само че многочислени, че украинците знаят по-добре, какво вършат, в сравнение с наподобява в профил.

Руската стандартна атака затъва
Редакцията предлага
Оставам настрани съвършената им осведомителна акция, която незабавно изтри от лицето на земята путинската агитация и трансформира Зеленски в международна звезда с размерите на Елвис. Това ще го преподавам на студентите си. Да погледнем военно-стратегическото състояние.

Украинците явно не са нито възнамерявали, нито пък организират стандартна отбранителна акция. Правят нещо напълно новаторско – съгласно един американски о.з. военачалник, “творческо ” – само че сякаш го вършат много сполучливо. И това е една от аргументите стандартната съветска атака да затъва.

Тия дни останах изумен от две събития на бойното поле. Първото: 60-километровият съветски боен ескорт, който дни наред необяснимо за какво стои на едно и също място, вместо да напредва към Киев. Машините не са затънали в калта, тъй като са на асфалт. Но не мърдат. Външните военни анализатори се лутат в догадки. Най-близо до истината наподобява хипотезата, че колоната е станала жертва на типичното съветско безгрижие, развихрило се до невиждани размери по време на липса на ясна цел, липса на обикновена организация, липса на подготовка на персоналния състав за интервенцията, липса на гориво, липса на храна, липса на изправни машини, липса на мотивация и липса на умело командване.

Украинците знаят какво вършат

Второто събитие е обвързвано с първото: украински снайперисти унищожиха трима висши съветски генерали, отишли (според откъслечни данни) към колоната, с цел да се опитат да я раздвижат.

Това мирише на голяма по мащаби засада, проведена от украинците. Ако приемем, че те знаят какво вършат, проектът е явен. Знаели са до какво ще докара съветското безгрижие. Знаели са, че след няколкодневно висене на колоната на едно място съветските генерали ще се ядосат, ще изпълзят от командните си пунктове надалеч в тила и ще се запътят към предни позиции, ставайки забележими. И украинците просто са ги чакали.

Ако това е по този начин, значи украинската отбранителна тактика е в действителност креативна. Основана е върху поредност от психически залози, върху които са заложили ориста на страната си.

За света на Путин

Залог първи: светът на Путин. от едно десетилетие не излиза из света, не се среща с хора, живее в самоизолация и позволява до себе си само лакеи, които да му споделят това, което той желае да чуе. Изводът от това състояние го знае всеки историк: диктаторите в последна сметка падат жертва на личната си агитация. Приемат за истина лъжите, които сами са си измислили. И затова непрестанно се спъват и падат по нос, когато се окажат въвлечени в действителния свят.

За украинската психика

Залог втори: душевността на украинците. Путин си е внушавал, че украинското население ще посрещне неговите войски като освободители и ще поддържа конфигурирано от него държавно управление, и е възнамерявал военната си атака по съответния метод. А точно – това, което видяхме в първите дни: бърз пробив с мобилни сили, стремително завладяване на новата (Киев) и остарялата (Харков) столица и слагането на света пред приключен факт. Какви наказания, би питал той Запада с почтена физиономия, откакто остарялата нацистка Украйна към този момент не съществува, а новата ми е съдружник?

Явно украинците са знаели този проект и са заложили на това, че украинският народ, шокиращо за Путин,. Това е голям риск, защото, в случай че украинските управляващи не бяха разчели вярно личния си народ, до момента щяха да са смачкани. Да заложиш всичко на религия в народа си... Аз не бих поел същия риск във връзка с моя народ...

Защо спря километричният съветски боен ескорт на път за Киев?

За духа на нападателите

Залог трети: духът на нападателите. Положението тук го видяхме в първите часове на войната. Великите и непобедими съветски воини се оказаха напълно в прекомерно огромни униформи и разпадащи се в кишата обувки, които плачат и не знаят какво търсят в Украйна. Или, както тия дни писа украинският блогър и анализатор Олексий Арестович, „ съветската войска не е силна; тя е просто доста дълга ”.

Този залог също е голям риск. Допуснали са, че положението на разпад и непросветеност, в което от години се намира съветското общество, е положението и на съветската войска.

Събирайки трите залога виждаме това, което виждаме. Първо, остри контраатаки на бойното поле с избягването на типичен борби. Унищожават бронираните колони още до момента в който те се движат в походен строй, преди да са се разгърнали в военен ред. Тази тактичност произлиза от обикновения факт, че и, в случай че се яви на класическа борба в полето, ще бъде пометена. Второ – концентриране на усилието в обитаемоте места. Именно тази тактичност приема, че духът на популацията ще трансформира войната в национална и по този начин ще я изведе вън от обсега на съветската офанзивна тактика.

В името на солидарността

Украинците направиха и четвърти залог, не по-малко рисков от първите три. Заложиха на събуждането на отбранителните рефлекси на демократичния Запад. Преди седмица аз не бих направил това – не и откакто две десетилетия съм слушал мънкане откъм Европа и Съединени американски щати, че Путин е „ прагматик ” и не е рисков, че връзките с Русия са „ просто бизнес ” и сходни недостойни брътвежи. Украинците обаче поеха риска да заложат главите си върху допускането, че откакто Путин отприщи същинска война в Европа, то Западът ще направи това, което направи против: ще се ядоса, сплоти и активизира за отпор. Хитлер, знаем през днешния ден от документи, въобще не е очаквал да се изправи пред обединен либерален фронт. Путин – също. И двамата считат демократичните страни за страхливи женчовци. А украинците заложиха на спомен отпреди 70 години, че това не е по този начин.

Проф. Евгений Дайнов

Има и още нещо, което оказва помощ на украинците да печелят, а на Путин – да губи тази война. Това нещо е толкоз ненадейно, че даже интелигентните украинци надали са го предвиждали. А точно: под натиска на войната процесът на глобализация роди световна общественост. Вижте листата на. Те не са принадлежности на държавните управления си и не извършват държавни заповеди. Те, фирмите, вземат тези ограничения непринудено. Те отрязват Русия с цялостното схващане, че ще изгубят пари. Но те вземат решение да се лишат от облаги в името на солидарността: световните компании получиха държанието на дейни жители, застанали дружно против тиранията.

Не виждам по какъв начин Путин може да завоюва тази война. Не и против подобен интелигентен и съдбоносен съперник на бойното поле, не и против целия свят, в това число – комерсиалния. Дори да превземе и задържи някаква територия, той ще е отпред на една страна, презирана от целия свят и бързо отплуваща към онази „ външна тъма ”, в която (според Евангелието от Матей) има единствено „ голям рев и скърцане със зъби ”.

* Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.